Актуално

Как да осигурим безопасността на детето си

Ако проявим интерес ще узнаем, че по официални данни всяка година около 4000 деца у нас стават жертва на различни престъпления – побои, ограбване, сексуални посегателства, зарибявания с наркотици… Но познавайки стремежа на всяка една организация да завишава успехите си и да недоизказва онова, което би хвърлило сянка върху репутацията й, съм склонен да подозирам, че това едва ли са точните данни. Най-вероятно истината е доста по-различна.
Но и цифрата 4000 деца, станали обект на престъпление, определено е стряскаща. Тя свидетелства за това, че в обществото ни за последните близо три десетилетия текат дълбоки процеси, заредени с агресия, антихуманност, безчовечност… Факт е, че живеем не само в епоха на нови технологии, но и на несигурност, на нарастване на всевъзможни рискове – от улично насилие до тероризъм. И това касае света като цяло: наскоро сайта Numbeo публикува поредната класация за най-опасните градове на света. Рейтингът включва 327 имена – на градове не само от бедни, но и от най-богати държави.

А всичко това означава само едно: вероятността от престъпления срещу децата ни ще расте в бъдеще. Злото няма да изчезне от нашия свят, докато съществува социално неравенство и затова сме длъжни да готвим децата си за срещите с него. По пътя за и от училище, в свободното време, което прекарват извън дома, те могат да попаднат в опасна ситуация. Експерти в тази област ни препоръчват, на какво да обърнем най-вече внимание. А от нас, родителите, зависи да намираме време и да готвим – спокойно и забавно, във вид на игра, децата си за нестандратна ситуация.

Възрастен на улицата те моли за помощ – как да постъпиш?
Ако на него наистина му е нужна помощ, той ще се обърне към друг възрастен човек или сам ще позвъни в полицията. Затова, ако възрастен те помоли за помощ, трябва да му откажеш и веднага да напуснеш мястото.

Да вземеш ли бонбон от непознат?
Не, не трябва да го правиш, защото е опасно. Когато съседи ти предлагат бонбони, те те познават, знаят къде живееш и кои са твоите родители. Но от непознати хора никога не трябва да взимаш нищо. А най-добре е да не разговаряш с тях – ако някой, който не познаваш те заговори, извини се, че майка ти не ти разрешава да общуваш с непознати. Трябва да знаеш, че няма как да разбереш дали един непознат е добър или лош човек. Дори мила жена може да се окаже коварен лош човек.

Разбираш, че те преследват – какво ще направиш?
Незабавно трябва да отидеш на място, където има много хора – аптека или супермаркет например. И оттам да позвъниш на родителите си.

Да отидеш ли на гости на човек, който току що си срещнал за първи път?
Никога не трябва да отиваш в чужд дом. Непременно трябва да откажеш на подобна покана. Но покажи, че си възпитано дете – кажи, че теб те чакат у дома родителите или че задължително трябва първо да поискаш от тях разрешение.

Какво да правиш, ако се окажеш сред голяма тълпа?
Не се опитвай да вървиш срещу нея – това до нищо добро няма да доведе. Постарай се да се придвижиш към края на тълпата. Ако видиш познат възрастен – например родител на приятел или учител, то можеш да го помолиш да те постави на раменете си. Така ще можеш да оцениш обстановката.

Какво да правиш, ако те е обкръжила глутница кучета?
Трябва да запазиш спокойствие. Не гледай кучетата в очите – това те могат да приемат като агресия. Наблюдавай ги с периферното си зрение. Не хвърляй нищо по тях. Ако в ръката ти има пръчка или играчка, метни я встрани, за да отвлечеш кучетата. Бавно се отдалечи, като в никакъв случай не се обръщай с гръб към тях.

Хванал те и не те пуска непознат човек- как да реагираш?
Постарай се, колкото се може повече други хора да забележат това. Крещи, хапи, ритай, удряй. Бъди шумен, за да разберат другите, че имаш проблеми. Викай: “Това не е моята майка или татко!” Това ще помогне на другите хора да разберат, че се намираш в беда и теб те отвличат.
Шифър само за нас
Добре е да имаме своя буква-сигнал, която да е само между нас и детето. Това ще му позволи да ни съобщи, че е попаднало в ситуация, когато го застрашава опасност, но без околните да разберат. Да ни изпрати само буквата “О”, ако е в лоша компания, където му предлагат дрога например. Тогава ние може да му позвъним и да му кажем, че в къщи нещо се е случило и затова идваме да го приберем. Така сина или дъщерята ще имат възможност да обяснят на другите около тях, защо се налага спешно да си отидат. Но детето трябва да е сигурно, че няма да бъде наказано, защото се е оказало в тази лоша компания. И няма да има никакви излишни въпроси – взаимното уважение и доверие е единствения начин детето ни да бъде спасено от беда.

Да научим детето на правилата за безопасност в мрежата
Нека то да знае, че приятелите му в интернет всъщност не са му истински приятели. То не трябва да качва в мрежата свои снимки и контакти, да не отговаря на “привлекателни” предложения на непознати хора. Интернет изобилства с опасна за детето информация – наркотици, религиозни секти, самоубийства… Длъжни сме да му обясним, че зад различните предложения стоят възрастни хора, които искат да го управляват за свои цели.

Ние, родителите, няма как да сме винаги заедно с децата си. Но, за съжаление, всяко дете е възможно да се окаже в опасна ситуация, да стане обект на престъпление. Затова добре е да разиграваме с тях различни опасни ситуации и да се уверим, че детето ни е разбрало, как правилно трябва да реагира, ако попадне в тях.
Трябва винаги да сме сигурни, че ако сме им нужни те ще могат да се свържат с нас. Редовно да проверяваме заредена ли е батерията на смартфона им. Детето ни да знае наизуст телефонните ни номера. Да разполагаме с GPS-локатори на членовете на семейството. Да го научим да ни звъни, когато излиза и когато се прибира у дома. Този полезен навик понякога може да спаси нечий живот.
Не бива да крием от детето, че има и лоши неща в света – то трябва да е наясно, че той не е идеален. Да му обясним защо се случва и какво трябва да е поведението ни към него. Естествено, с чувство за мярка – в противен случай може да породим панически страх у него или то да започне да крие от нас подробности от живота си.
Ако съумяваме да го правим, ще сме и по-спокойни за него, когато излиза само от дома…