Актуално

Какво искат децата?

Това е въпрос, на който можем да пишем всевъзможни отговори – като започнем от шоколад и стигнем до приключения в космоса. А най-краткият отговор е: ВСИЧКО! Въпреки това, решихме да направим един по-задълбочен анализ на техните желания и какво пропускаме, докато растат децата.
Детството е златният период за човешката душа. Времето, когато се чувстваме истински свободни, вдъхновени и енергични.

Идеите ни са безброй;

Мечтите ни са живи и реалистични, благодарение на яркото ни въображение;

За приятелите си даваме и последната си играчка;

Харесват ни щуротиите и белите;

Падаме, ставаме и продължаваме напред към новата игра;

Постоянно си измисляме нови и нови предизвикателства, търсим си съмишленици. Можем да играем от сутрин до вечер и пак да не ни стига;

Обичаме филмчетата, приказките, да си играем с децата;

И най-вече обичаме времето, прекарано с нашите родители – вниманието, грижите, усмивките и споделените мигове заедно.

И така – какво искат децата?

Децата искат удовлетворяване на нуждите им на мига и първото, което правят, е да се огледат за източника на тяхното задоволяване. Децата са избирателни „потребители“ и много лоялни към добрите си „партньори“. В психологията е въведено понятието „значимите възрастни“, които в живота на детето се явяват родители и учители. От другата страна стоят връстниците и приятелите. Това са двата източника на удовлетворение за децата – значимите възрастни и приятелите.

Най-важните хора в живота на децата са родителите им. Те са първият и основен източник на задоволяване на потребностите им – като се започне от физиологичната нужда от храна, вода, облекло, топлина, дом и уют, и се продължи към психо-емоционалните им нужди от любов, внимание, грижа, подкрепа, възпитание и т.н. Ключова роля на родителите е да поставят граници на поведение и на позволените неща. Тези граници и рамки служат за компас в периода на адаптация на децата към заобикалящата ги среда. Това са и първите стъпки в изграждането на ценностната им система.

Приятелите са другият значим източник на щастие в живота на всяко дете. Приятелите дават усещане за подкрепа, споделеност, приключения, игри, забавление. Близостта, която изграждат, ги кара да се чувстват уверени в себе си, силни, способни. Много често са и основна провокация по пътя ни към успеха. В добрият приятел едно дете може да се огледа, да поправи грешките си, да пожелае да бъде по-добро. Ето защо е много важно да сме информирани с какви деца общуват децата ни.

Този кръг от Аз-детето -> моите родители -> моите приятели изгражда личната самооценка на детето. Когато тези връзки и взаимодействия са в разбирателство и синхрон, детето се учи повече да споделя вещите и преживяванията си и по-малко да отделя време да иска ненужни неща. Всяко искане на поредната вещ при децата е симптом на дефицит на внимание от значимите хора в живота им. Искреното желание на всяко дете е да има с кого да си играе, кой да го изслуша, с кого да сподели, с кого да се смее, на кого да демонстрира новите си придобивки или умения. Зад всяко щастливо дете стоят щастливи родители и щастливи приятели.